Застраховка имущество

Понятие и правна характеристика на „Застраховка имущество”.„Застраховка имущество” или така наречените имуществените застраховки покриват имуществените вреди, които възникват в резултат на настъпване на застрахователното събитие. Предмет на застраховка имущество може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, т.е. може да бъде вещно право върху движими и недживими вещи, индивидуално и родово определени вещи, може да бъде облигационно право, но също така може да бъде заложно и ипотечно право.

При „застраховка имущество”, законът допуска, договорът за застраховка да бъде сключен при липсата на застрахователен интерес, т.е. законодателят предвижда, че застраховане на чуждо имущество е действителен договор, ако е налице одобрение от страна на собственика на имуществото. Законодателят и тук не предвижда как може да бъде направено това одобрение, т.е. то може да бъде устно, писмено, в електронен формат и т.н. Законодателят обаче предвижда възможност одобрението да бъде дадено и след настъпване на застрахователното събитие.

При „застраховка имущество” се приема, че законодателят въвежда принцип на непрекъснатост на застрахователната закрила. Тази непрекъснатост се изразява в това, че ако не е уговорено друго в договора, при прехвърляне на застрахованото имущество продължава да се дължи застрахователна закрила.

Важно е да бъде направено уточнението, че по отношение на „застраховка имущество” се приема, че е допустимо да се направи т. нар. „съзастраховане“. Съзастраховането представлява хипотеза, при която за едно и също имуществено право се сключват два или повече застрахователни договора при едни и същи покрити рискове и за един и същи период, като в този случай сборът от застрахователните суми по отделните застрахователни договори надвишава действителната стойност на застрахованото имущество. В този случай всеки от застрахователите отговаря съобразно съотношението между застрахователната сума по сключения от него договор и общата застрахователна сума.

При „застраховка имущество” от значение е действителната, респективно възстановителната стойност на застрахованото имущество. В правната литература авторите използват общото понятие „застрахователна стойност“. Застрахователната стойност определя максималната граница на отговорността на застрахователя. Това произтича от обезщетителния характер на „застраховка имущество”.

Действителната стойност представлява стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Това означава, че ако се купи един нов хладилник и се застрахова срещу риска „пожар”, след което той работи 5 години и след това погине при пожар, действителната стойност няма да съответства на стойността, с която към този момент може да се купи нов хладилник, а ще съответства на тази стойност, с която към този момент може да се купи хладилник, който е работил 5 години.

Възстановителна стойност на застрахованото имущество, при „застраховка имущество” е цената за възстановяване на имуществото в същия вид, като тази цена включва и строителство, монтаж, поставка и други.

„Надзастраховане” при „застраховка имущество”

Когато при „застраховка имущество”, уговорената застрахователна сума е по – голяма от действителната, респективно възстановителна стойност, е налице надзастраховане. Надзастраховането не прави договора недействителен, но застрахователната сума се намалява до размера на действителната, респективно възстановителната стойност. Ако застрахованият е бил добросъвестен, т.е. не е знаел, че застрахователната сума надвишава действителната, респективно възстановителната стойност, има право да получи частта от премията, която съответства на разликата между уговорената застрахователна сума и действителната, респективно възстановителна стойност.

„Подзастраховане” при „застраховка имущество”

Подзастраховане при „застраховка имущество” е налице в хипотези, когато застрахователната сума е по – ниска от действителната, респективно възстановителната стойност. При подзастраховането в случай на пълно погиване на застрахованото имущество се дължи уговорената застрахователна сума. При частично погиване на имуществото, законодателят предвижда две правила за определяне на размера на застрахователното обезщетение.

Първото правило се определя като „пропорционално правило за обезщетяване“. Обезщетението при „застраховка имущество” се определя от съотношението между застрахователна сума към действителна, респективно възстановителна стойност.

Второто правило пък се нарича „правило на първия риск“. Ако застрахователният договор е сключен с уговорка срещу първи риск се обезщетява пълният размер на вредата, доколкото, разбира се, той не надвишава размера на уговорената застрахователна сума.

При „застраховка имущество”, законодателят предвижда, че при частично погиване на имуществото договорът остава в сила със застрахователна сума, равна на първоначално уговорената застрахователна сума, намалена с платеното застрахователно обезщетение. Законодателят обаче допуска страните да уговорят друго, което обичайно в практиката се изразява в това, че срещу допълнителна премия, платена от застрахования, договорът да остане за първоначално уговорената сума.

При „застраховка имущество”, обезщетението може да бъде парично или в натура.

По отношение на имущественото застраховане по „застраховка имущество”, Кодексът за застраховането регламентира суброгация на застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

Кодексът за застраховането, също така предвижда, че ако причинителят на вредата има сключена застраховка „гражданска отговорност“, то застрахователят по „застраховка имущество” се суброгира в правата на причинителя на вредата срещу неговия застраховател по застраховката „гражданска отговорност“.

 Видове „Застраховка имущество”

  1. На първо място е така наречената „абонаментна застраховка“. При нея страните уговарят застрахователя да покрива рискове по отношение на имущество на застрахованото лице, което имущество не е конкретизирано към момента на сключване на застраховката. В този случай всяка година застрахованият уведомява застрахователя в срок и по ред, уговорени в договора, кое точно ще бъде застрахованото имущество и застрахователят издава съответен документ.
  2. Следващият вид „застраховка имущество” е така наречената „превозна застраховка“. Превозните застраховки покриват рискове на товара по време на превоз. Тези превозни застраховки се означават още с понятието „карго застраховки“. Последното понятие следва да се отличава от понятието „каско застраховки“. Карго застраховките са товарни застраховки, докато каско застраховките застраховат самото превозно средство срещу вреди вследствие на механични въздействия върху самото превозно средство. При превозните застраховки застрахован е лицето, което е страна по договора за превоз, а именно изпращач, превозвач, спедитор, получател на товара. Това, което е специфично при товарните застраховки, макар да става въпрос за „застраховка имущество” е, че законодателят въвежда универсален риск. Т.е. застрахователят дължи плащане на застрахователното обезщетение, независимо от това какво е причинило вреди или загуба на товара. В застрахователния договор могат да се уговорят изключени рискове, т.е. конкретно посочени рискове, които застрахователят не покрива. Освен това, следваща особеност при този вид „застраховка имущество” е, че те влизат в сила от момента на предаване на товара на превозвача и имат действие до предаването на товара на получателя. Застрахователят дължи обезщетение само ако вредите са установени преди приемане на товара от получателя.
  3. Следващ вид „застраховка имущество”, която има изрична уредба в Кодекса за застраховането, е „застраховка на правни разноски“. При нея застрахователят се задължава да заплати, да покрие разноски на застрахования във връзка със съдебни, досъдебни, административни или арбитражни производства.
  4. Друг вид „застраховка имущество”, представлява застраховката „помощ при пътуване“. При нея застрахователят осигурява помощ на лице, което вследствие на случайно събитие е попаднало в затруднения по време на пътуване. С оглед на това обаче застраховката не покрива ремонт и гаранционно обслужване на съответното имущество.
  5. В Кодекса за застраховането е уреден и още един вид „застраховка имущество”, а именно „медицинска застраховка“. С нея застрахователят поема рискове, произтичащи от заболяване или злополука, свързани с финансово обезпечение на здравни услуги или стоки. Наред с тази застраховка, законодателят регламентира и „постоянна здравна застраховка“. С последната застрахователят се задължава да извършва регулярни плащания на застрахования за компенсиране загуба на доход, вследствие на злополука или заболяване.

Надзастраховане при застраховка имущество

Подзастраховане при застраховка имущество

Видове Застраховка имущество