Застрахователно право

Понятие за застраховател и презастраховател в контекста на застрахователното право

     Застрахователното право, следва да се разглежда по – скоро институт на обективното право. Предмет на регулиране на застрахователното право са така наречените „застрахователна дейност“ и „презастрахователна дейност“. Основната правна уредба на застрахователното право е инкорпорирана в Кодекса на застраховането. Според чл. 3 от Кодекса за застраховането, застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности. По смисъла на чл. 4 от Кодекса за застраховането, презастраховането пък е дейност по поемане по силата на презастрахователен договор на всички или на част от рисковете, покрити от застраховател или от друг презастраховател, срещу отстъпване на застрахователна премия (активно презастраховане) и пряко свързаните с това дейности. Това най – общо са обществените отношения, които са предмет на регулиране на застрахователното право.

Понятие за застрахователно право

     С оглед на гореизложеното, по отношение на застрахователното право може да се каже, че то е институт на търговското право, който урежда правното положение на застрахователите, презастрахователите и застрахователните посредници, както и правоотношенията между тях и между тях и потребителите на застрахователни услуги (т. нар. „застраховани лица“). Правният институт на застрахователното право, урежда правното положение на професионалистите, които извършват дейностите по застраховане и презастраховане, както и облигационните отношения, които възникват между самите професионалисти и между професионалистите и потребителите на застрахователни услуги.

Източници на застрахователното право

     Източници на застрахователното право са различни нормативни актове от различен ранг. Най – голямо значение сред тях има Кодекса на застраховането, който съдържа основната част на правната уредба на този институт. Освен това правни норми, отнасящи се до застрахователните отношения и застрахователното право, се съдържат и в други нормативни актове, напр. Кодекса на търговското корабоплаване, Закон за експортното застраховане, Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука” и други.

     Във всички случаи правоотношенията в застрахователното право, които касаят потребителите на застрахователни услуги, възникват винаги въз основа на договор. Съгласно настоящата национална уредба на застрахователното право, не е предвидена възможност те да възникват от други юридически факти. Съществуват доброволни и задължителни застраховки, но дори задължителните също възникват само по силата на договор. В последния случай обаче, по силата на нормативната уредба на застрахователното право за страните е установено административноправно задължение да сключат застрахователни договори. Такива задължителни застраховки например са застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилите; застраховките на пътниците в обществения транспорт, която се сключва от превозвачите.

Видове застраховки, предвидени в застрахователното право

     Застрахователните договори, уредени от материата на застрахователното право, могат да бъдат разделени и в зависимост от това какво благо е техен предмет. От тази гледна точка договорите в застрахователното право се делят основно на два вида: имуществени и лични.

При имуществените застрахователни договори в застрахователното прово, предмет на застрахователната защита и на самия договор е имущество, като всякакви вещи могат да бъдат предмет на такъв договор, както движими, така и недвижими. Може да се застрахова изпълнението на задължение по договор за кредит. Има редица особени имуществени застраховки, част от материята на застрахователното право, напр. застраховка за правни разноски, застраховка „Помощ при пътуване“ и т.н.

Застрахователната отговорност при застрахователното право, може да се разглежда като самостоятелен вид отговорност или като вид договорна отговорност. Тя е гражданска отговорност. При тази гражданска отговорност рискът, който се покрива, е настъпването на вреди върху застрахованото имущество.

     По отношение на така наречените „лични застраховки“ в застрахователното право, при тях обект на закрила са различни лични, неимуществени блага, например живот, здраве, телесен интегритет на потребителя на застрахователни услуги или на трето лице.

     В застрахователното право, съществува и една особена група застраховки, които могат да се разглеждат или като вид лични застраховки, или като самостоятелни застраховки, но произлезли от личните. Това са така наречените „спестовни застраховки“. При тях застрахователният риск отстъпва на идеята за спестяване. При тях целта е не толкова лицето да получи застрахователната сума при настъпване на застрахователно събитие, колкото то да получи някакво възнаграждение за ползването на паричната сума от страна на застрахователя. Тези спестовни застраховки, регламентирани от застрахователното право, могат да бъдат най – различни, например пенсионни застраховки, детски спестовни застраховки и други.

В зависимост от това дали застраховката възниква на основание на договор, сключен на принципа на свободата на договаряне, или неговото сключване е педвидено в закона като задължение, застраховките биват, уредени от застрахователното право, също два вида –  доброволни и задължителни. Задължителните застраховки пи смисъла на застрахователното право са: гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС; злополука на пътниците в обществения транспорт, както и други осигуровки, предвидени в закон или в международни договори, по които Република България е страна.

Понятие за застраховател и презастраховател в контекста на застрахователното право

Понятие за застрахователно право

Източници на застрахователното право

Видове застраховки, предвидени в застрахователното право